Есе по въпроса: Кои от всички „действащи” лица могат да се разглеждат като морално отговорни и в какво именно? по казуса Форд „Пинто”

Корпоративните злодеяния са нанесли повече вреди на обществото от всички улични престъпления взети заедно. Според данни на ФБР сумата от уличните престъпления възлиза на $3.8 млрд. годишно, а загубите от корпоративните измами между $100 млрд. и $400 млрд. годишно. Корпоративните измами са най-ужасяващите престъпления. Всяка година заради пари смъртта си намират около 16 000 човека или 1/3 от общия брой на годишно загиналите, които са 56 000. За съжаление, все още няма закони за тези престъпления и големите фирми определят какво ще се случва на пазара и по какъв начин. Друг е въпросът дали ще изберат да бъдат честни към своите потребители, или да изграждат лъжи, които в случая с Форд водят до множество смъртни случаи, изгорени хора, променени съдби и загуба на доверието на потребителите във фирмата. Което в крайна сметка според мен е по-важно от печалбата, защото доверието загубено веднъж, много трудно може да се спечели втори път.

Човешкият живот в крайна сметка е най-важен и той няма цена. Не е морално и етично мениджърите на Форд да поставят печалбата над човешкия живот. Всяка организация трябва да спазва определени морални принципи. Тя трябва да се стреми да задоволи потребностите на своите потребители, а не да печели пари за сметка на тяхното здраве и живот.

Отговорността е белег за разумност и вменяемост на индивида и като такава тя е същността човешка черта. Отговорността е проекция на действието и неговите последици в бъдеще. Договорните задължения на мениджърите по никакъв начин не отменят отговорността им за действията, които са незаконни и неморални.

Морал-какво означава тази дума в бизнеса? Какво се приема за морално и какво не? Това зависи от самия човек, от мениджъра на компанията. Моралът е строго индивидуален за всеки отделен човек. Моралът отразява цялостното разбиране на човешката същност.

Докато търсех в интернет нещо по тази тема намерих един пример, който е сходен с наблюдавания в казуса:

Ако една фирма например произвежда бисквити и има на склад брашно, чийто срок на годност е изтекъл, пита се какво трябва да направят ръководителите? Да изпълнят социалното си задължение към потребителите, които винаги са харесвали и купували техните бисквити и да бракуват брашното, с което ще претърпят загуби? Или “да затворят очи” и да пуснат брашното в производство, за да не загубят собствениците от брака на брашното с изтекъл срок на годност?

Аналогичен е случаят с Форд Пинто, където мениджърите решават, че е най- важна печалбата на всяка цена и евентуалната загуба на доверието в клиентите. От една страна за потребителите е най-важно качеството на продукта, но от гледна точка на фирмите в случая с Форд Пинто, а и с бисквитите, качеството е свързано с по-големи разходи. Кое в случая е морално е строго индивидуално и зависи от отделния човек, с неговите мисли, чувства, качества. Дали ще избере печалбата на всяка цена, но и евентуалната загуба на клиенти, или ще изхарчи повече пари, за да гарантира качеството?

Форд избират първия вариант и определено губят в своя избор. Те решават да имат, вместо да бъдат. Така те губят своя имидж, граден с години, за по-малко от една година. И всичко това, всички тези жертви заради цената на победата, предизвикана от конкуренцията. За да бъдат първи на пазара мениджърите на Форд потъпкват и нарушават много правни и етични норми. Те потъпкват основните права на потребителите: правото на сигурност и правото да бъдат информирани. Това са изконни човешки права, всеки трябва да знае какво купува и особено, ако е опасно за живота му. Но дали някой щеше да си закупи тази кола, ако знаеше за възможността от лесно запалване? Навярно не.

Но кой в крайна сметка е морално отговорен? Според мен всички са отговорни, като се започне от директорите и се стигне до инженерите. Всички са били на ясно за проблема с колата. Но все пак директорите са решили да продължат производството, въпреки предупрежденията на инженерите. В този случай след като инженерите са изпълнили своя дълг към фирмата и са ги предупредили,дали са отговорни. Аз мисля, че да. След като са видели, че колата не се спира от производство са можели да информират потребителите. Но така е възможно да загубят работата си.

Служителят е длъжен да работи за своя работодател, така както работодателят би искал да се работи за него и за фирмата му. Разбира се работодателят иска да се работи по начин, който да съответства на интересите му. В наблюдавания случай интересите прехвърлят моралните и етични принципи спрямо потребителя. Съгласието да служиш на едно лице не може морално да оправдае неправилните постъпки, извършени от негово име.

Като се съгласява свободно да влезе в договорни отношения с един работодател, мениджърът или служителят поема юридическото задължение да работи лоялно и конфиденциално за него. Но тъй като лоялността към фирмата не изчерпва областта на етичното, то в много съвременни закони за юридическите лица се посочва, че договорните задължения на лицето по никакъв начин не отменят отговорнстта му за действия, които са незаконни или неморални. От казаното до тук става ясно, че всички носят морална вина, дори инженерите.

Според моделът на „трите П” се препоръчват три последователни стъпки за вземане на етично решение, а именно:

Последиците- Главният президент Лий Якока и всички работещи във фирмата са били наясно с последиците от лесното запалване на колата при удар отзад, така твърди г-н Харли Коп, по това време инженер във „Форд” и ръководител на програмата за тестуване при удар. Следователно те са можели да ги предотвратят, но това ще им излзезе с 87млн.$ по-скъпо, ако направят подобрение на колата. Означава ли, че тези 87млн.$ са цената на всички загинали, обезобразени, подложени на множество козметични операции оживели. Форд са си играли с човешки животи, с човешки съдби. Какво по-неморално от това- да предпочетеш печалбата на всяка цена, която в случая са поне 53 загинали и множество други, които са тежко обгорени.

Прозрачността- В този случай няма никаква прозрачност до момента, в който хората не са осъзнали, че тези коли са опасни за здравето им. От Форд не издават никаква информация на потребителите, че тази кола е опасна, а напротив сдобиват се с всички подходящи федерални стандарти за сигурност и става конкурентна по безопасност на останалите автомобили, произведени по това време.

Приемливостта- колата в началото се купува и „Форд” постигат желания резултат. Но в последстви, след зачестилите катастрофи и смъртни случаи, след осъзнаването на хората, „Форд” претърпяват сериозни загуби, множество дела и загубата на доверието на клиентите си. Решението им да произвеждат тази кола се определя като несправедливо.

По-горе разгледах по модела на „Трите П” какво се е случило с фирмата и тяхното фатално решение. В крайна сметка стигнах до извода, че те не са обърнали внимание на нито едно от тях. Да, пресметнали са последиците, но не са ги взели на сериозно, решили са да рискуват живота на клиентите си, за да станат водещи на пазара за автомобили през 60-те години. Те са потъпкали всичко морално и етично в бизнеса. При тях думи като честност и лоялност към потребителя не съществуват.

Според песимистичните фундаментални посоки в мисленето на човека, в хората властва злото, агресивността и съперничеството. Неслучайно първите оръжия, които са използвали нашите прародители, са били по скоро да убиват себеподобните си за територия, а не толква за лов. По този повод археологът Робърт Ардли пише: „Човекът е хищник с инстинкт да убива и с генетично заложен културен афинитет към оръжията.” Нима днес в нашето развито общество и всичката информация, която ни заобикаля, все още се държим като животни, и лошото в нас надделява? Не знам за другите хора, но определено е надделяло при г-н Иакока, г-н Александър и г-н Харолд Макдоналд и всички останали работещи във „Форд” по онова време, които са знаели за „колата убиец”.

Според мен постъпката на ръководството на „Форд” е крайно неморална и неетична спрямо цялото човечество. Те поставят парите над човешкия живот. Оставят се да ги завладее алчността-един от седемте смъртни гряха, да са на първо място, да притежават славата и успехът. В това са морално отговорни всички, запознати с проблема, защото човешкият живот няма цена и никой няма право да го излага на риск.

Библиографска справка:

Сотирова, Д., „Бизнес етика”, НБУ, 2009

Паунов, М., “Трудова мотивация”, СИЕЛА, 2009

Интернет:

http://www.broker.bg/content/view/1490/97/

http://www.novavizia.com/6781.html#comments