Сигурност в малките и средните предприятия
Проф. д ик н Христо Иванов

Сигурност

* Сигурността произтича от това, че не съществува заплаха за интересите на малките и средните предприятия, или, макар такава опасност да съществува, има достатъчно основание да се смята, че тя може да бъде отстранена, парирана или преодоляна
Гаранция
* Гаранциите са онези правила за поведение от материално и процесуално естество, които съвкупно или поотделно съдействат на сигурността да се превърне от идея във факт на социалната действителност.
Защита
* Сигурността е защитена, когато общи или специализирани международни или национални правораздавателни и правозащитни органи, използвайки предоставените им от международното или националното право правомощия, оказват на застрашени от нарушаване или вече нарушени права на човека защита.
Опазване
* Опазването на сигурността на малките и средните предприятия е поверено, както на държавната правоохранителна система, така и на частната за да може те да защитават законните им права и интереси. Когато едно право се упражнява от един човек така, че нарушава правото на другия човек, е налице “злоупотреба с право”.
Заплаха
* Заплахата, разгледана в смисъл опазване сигурността на малките и средните предприятия, може да се определи като основателно предположение за възникване на инцидент, кризисна ситуация, или за увреждане на основни ценности, интереси и цели на обществото, на живота, здравето и имуществото на ръководителите, служителите и работниците.
Опасност
* Опасността, е свързана с възможното бъдещо развитие на същността и явленията и затова е препоръчително, особено в сферата на сигурността, да се търси генезиса на нещата в цялост, а не като отделни компоненти
Риск
* Рискът може да се разгледа и като резултат от действието на елементите на подсистемата сигурност. Тази подсистема може да бъде реална и абстрактна. Управлението на риска е необходимо не само за да се създадат по-благоприятни условия при реализиране на сигурността. Необходимо е преди всичко, за да може нивото на риска да бъде сведено до такова равнище, което е разумно и изгодно.
Степен на сигурност * Първа степен на сигурност – административно нарушение, това е най-ниската степен на сигурност. Тя е нарушаването на обществения ред, регламентирано в чл.6 от ЗАНН. „Административното нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред от компетентните за това държавни органи”. * Втора степен на сигурност – противодействие на дребното хулиганство и представлява по-висока степен на сигурност. Това е също нарушение на обществения ред. Представлява „непристойна проява с която се нарушава обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена проява не представлява престъпление по чл.325 от Наказателния кодекс”. * Трета степен на сигурност – противодействие на едрото хулиганство. Това е висока степен на сигурност. Регламентирана е като престъпление по Наказателния кодекс. Представлява „грубо нарушение на обществения ред”. Регламентирана е в чл.325 от НК. Изразява се в явно неуважение към обществото. „Деянието е свързано със съпротива срещу орган на власт или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост”. * Четвърта степен на сигурност – противодействие на престъпленията против личността и собствеността. Те са с много висока степен на опасност и са регламентирани в Глава втора и Глава пета от НК. Престъпленията против личността са „убийство, телесна повреда, злепоставяне, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, принуда, издаване на чужда тайна, обида и клевета и др”. * Пета степен на сигурност – противодействие на тероризма. Това е престъпление с най-висока степен на опасност. Представлява акт на насилие, при който с различни средства се поставя в опасност човешкия живот и се унищожават материални блага
Степен на безопасност

* Тя е представена като установен от държавата ред за строго спазване и изпълнение на правилата, насочени към предотвратяване на тежки последствия, които могат да възникнат в резултат на дейност, свързана с използването на източници на повишена опасност за хората или действия от природни и социални сили. Степента на безопасност може да се разглежда или самостоятелно, или се включва в обществения ред.