Доклад
Търговия

Тема:
„Тенденции на протичащата глобализация и нейното влияние върху българския пазар“

Изготвил : Георги Красимиров Говедаров
Факултетен номер – 29113162; Група – 1218; Поток – 122;
Направление – Икономика с чуждоезиково обучение

1. Анализ на настоящото състояние и статус на развитие на Североизточния район на Република България Сегашният план за развитие на Североизточен район, който е в действие в момента е предвиден да бъде следван до 2013 година. Неговото разработване е обосновано както от самата необходимост за такъв документ така и от обвързването на целите и приоритетите на регионалното развитие с общите такива на страната и с изискванията на Европейския Съюз. Според императивите, заложени в Единната концепция за пространствено развитие на ЕС от съществено значение за успешното развитие и проспериране на даден регион е не само създаването на конкурентна бизнес среда, но и съществуването на достатъчно колективно желание у населението ситуацията в региона да се промени към по-добро.
Двата основни аспекта, които намират изражение в архитектурата на настоящия регионален план за развитие на Североизточния район до 2013 година са анализ на сегашното състояние на района в петте основни сфери – развитие на икономиката на района, градоустройствен план, социално развитие, екологическо равновесие и научно-техническо развитие, и предлагане на адекватни и реализируеми стратегии за тяхното усъвършенстване. Чрез тях регионалният план цели да ориентира регионалното развитие в съответствие с европейските принципи, подходи и политики. Следва общ анализ на настоящото състояние и статус на всяка от петте сфери, които планът разглежда, както и SWOT анализ на Североизточния регион.

1.1 Анализ на настоящото състояние на икономиката на Североизточен регион
На територията на Североизточния район за планиране са разположени над 15% от предприятията от не финансовия сектор в страната и работят 15.4% от общо заетите. Североизточният район е на второ място по принос на БВП в националния. Налице е слаба инвестиционна активност. Чуждите инвестиции, с изключение на област Варна, са недостатъчни и не водят до ново технологично развитие. Равнището на предприемачество в региона е около два пъти по-ниско от равнището, отбелязано от развитите райони на ЕС, но пък ежегодно в региона се провеждат редица изложения, форуми и панаири, които спомагат за развитието на бизнеса и установяването на контакти. Относно пазарната инфраструктура в Североизточния район, тя не е добре развита и не отговаря на съвременните нужди и потенциала на бизнеса в областта. Индустрията е смесица от големи и малки фирми, представени на широка (диверсифицирана) индустриална основа. Доминиращо значение имат производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия и производството на химични вещества, продукти и влакна. Селското стопанство е друг приоритетен отрасъл. За неговото развитие съществува изключително благоприятно съчетание на природно-климатичните условия : При растениевъдството Североизточният район разполага с най-голям дял обработваема земя в страната, която заема 88.5 % от използваната земеделска земя. Неслучайно Добруджа, която се намира в района е наричана Житницата на България. Най-много се отглежда пшеница, близко след нея са царевицата и слънчогледа, също така и ечемика. От трайните насаждения най-значителни са площите, заети с лозя и с кайсиеви насаждения. Положителен факт е започналото от 2003 г. обновяване на селскостопанската техника в отрасъла, станало възможно най-вече в резултат на реализираните проекти по програма САПАРД. При животновъдството, което е било силно развито преди, сега е загубило част от своите позиции. Сега броят на отглежданите животни и обемът на продукцията са значително са намалели. През последните години тази тенденция е овладяна и се наблюдава стабилизиране и постепенно оживление на развитието. В развитието на туризма Североизточният район заема водещо място сред райо-ните за планиране в страната. Той има най-голяма леглова база, както и най-голям брой реализирани нощтувки като при това те са предимно от чужденци. Също така в сравнение с другите райони за планиране Североизточният район се отличава още и с най-висок среден престой на посетителите – 7,1 дни. Това определя Североизточния район като района с най-голямo социално-икономическо влияние на туризма в България. Все пак това не е достатъчно и в сравнителен план с редица изявени в туристическо отношение европейски райони тези стойности на Североизточния район са твърде ниски.

1.2 Анализ на градоустройствения план на Североизточен регион
Североизточния регион се характеризира със сравнително ниска степен на урбанизация - 64,6%, при средно за страната 69%. В градовете – центрове на области (Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра), живее 48% от общото население на района. В района има общо 40 града. Неравномерното разпределение на трите най-големи градове в региона – Варна, Добрич и Шумен (и трите са разположени в източната част на региона) предопределя и неравномерно разпределение на населението върху територията на района и съответно неравномерно социалноикономическо развитие. В резултат на това в територията на района се проявява проблемът за център и периферия.
Състоянието на градската физическа среда е сериозен проблем за общините. Мрежите на градската техническа инфраструктура не удовлетворяват адекватно градските нужди и това затруднява функционирането на градовете. От първостепенна необходимост са амортизацията на градската физическа среда и сградният фонд в големи части от територията на градовете.
Производствените територии в градовете заемат огромни площи, но са неблагоустроени и са застроени с остарели и непривлекателни сгради, които трудно могат да се модернизират и използват. Политиката на градското развитие трябва да се насочки към разполагане на бъдещи производства с подобрени технологии и към озеленяване и обществено обслужване
Жилищните комплекси в градовете са недоизградени и недостатъчно благоустроени; панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквани за жилищен комфорт. В бъдеще ще предстои продължителен процес на преструктуриране и модернизация на комплексите и панелните сгради, но се смята да се съхрани достатъчно публично пространство за обществени функции и озеленяване.
Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост. Общо взето осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на качествена селищна среда е една от приоритетните цели в плана за регионално развитие на района.

1.3 Анализ на социалното развитие на Североизточен регион
Социалният сектор е с първостепенна роля за бъдещото развитие на икономиката и на региона като цяло. През последните двадесет години протичат процеси на намаление на населението, особено в края на 90-те години, дължащи се основно на отрицателен миграционен прираст. За демографското развитие на района съществено значение имат град Варна и останалите областни центрове. Възрастовата структура е по-благоприятна по отношение възпроизводството на населението в сравнение с тази за страната. По гъстотата на населението регионът е на трето място, а по обработваема земя на човек – на второ място. Естественият прираст за 1998-2003 г. е отрицателен, както за района, така и за включените в него области, без съществени различия между тях.
Образователната структура на населението в района и включените в него об-ласти и общини за периода между последните две преброявания се изменя в посока на нарастване на населението с висше, висше колежанско и средно образование и нама-ляване на лицата с основно и по-ниско образование. Тази тенденция е характерна за всички райони в страната. Структурата на населението по етнически групи на Североизточния район се характеризира с някои различия в сравнение с тази на страната. За района като цяло преобладава българският етнос (69,2% от общото население). Населението от турската етническа група съставлява 22,5%, а от ромската – 5,8%. Структурата на населението по вероизповедание показва, че 69,2% от населението на областта е с християнско вероизповедание, а 27,2% – с мюсюлманско. Относно заетостта и безработицата, броят на заетите лица в Североизточния район бележи тенденция на нарастване през последните години. Заетостта на населението от района в сектора на услугите е от съществено значение за района, където тя основно е концентрирана в туризма по черноморското крайбрежие. Все пак равнището на безработица е един от основните индикатори за темповете на структурната реформа в икономическия сектор, в социалната сфера и за наличието на остри социални проблеми. Продължителното запазване на високото равнище на безработица се превръща в сериозен социален проблем.
1.4 Анализ на екологическото равновесие на Североизточен регион
Състоянието на околната среда в Североизточния район за планиране е пряко свързано с урбанизацията на територията, използването на ресурсите му, развитието на промишлеността, дългогодишните дейности в селското и горското стопанство, степента на влаганите инвестиции в инфраструктурата и пречистването на отпадъчните води.
Относно качеството на атмосферния въздух, в Североизточния район за планиране нивата на замърсяване със серни и азотни диоксиди са под пределно допустимите за средногодишната норма, обаче се наблюдава тенденция към увеличаване на емисиите на вредни вещества и замърсяването от транспорта.
Относно състоянието на водите, то зависи от концентрацията на урбанистични единици и промишлените дейности, както и от степента на изграденост на канализационната и пречиствателната инфраструктура. През последните години се наблюдава тенденция на подобрение на общото екологично състояние на водите в района. Режимът на замърсяване с нефтопродукти на крайбрежието се характеризира с локалност и нестабилност по сезони и е под нормите в по-голямата част на крайбрежието и в курортните зони. Наднормено е съдържанието на нефтопродукти в района на пристанищните дейности във Варненския залив.
Генерирането на битови отпадъци е в зависимост от мястото на образуване на отпадъците и стандарта на живот на населението и варира по сезони. През последните години в сравнение с началото на 90-те години, почти 4 пъти са намалели кухненските отпадъци и с около 20% хартиените, за сметка на нарастване на стъклото и пластмасите, наблюдава се значително повишаване на образуваните количества производствени неопасни отпадъци.
Не са решени редица проблеми, сред които тези с замърсяване с тежки метали на почвите в индустриалните райони, факта че една трета от населението все още не е включено в селищни канализационни мрежи, както и недостатъчното третиране и обезвреждане на опасните отпадъци, отделящи се от бита.

1.5 Анализ на научно-техническото равнище на Североизточен регион
Внедряването на нови изделия, материали и технологии за производство, управление и услуги, въз основа на съвременни научни разработки е от изключително значение за растежа на българската и регионалната икономика
Североизточният район е на второ място в страната след Югозападния по дял на разходите за НИРД от БВП – 0,2% през 2002 г., при средно за страната – 0,4%, което значително изостава от поставената цел в Лисабонската стратегия на ЕС (3% от БВП). От данните се вижда, че вложените средства са съвсем минимални и не представляват основа за ново технологично и конкурентноспособно равнище на производството.
Съществуващият научен потенциал е ограничен, което не съдейства за развитие на иновативния капацитет на района. Броят на функциониращите организации в сферата на научноизследователската дейност в района е твърде малък и основно концентриран в област Варна.
Може да се твърди, че иновациите са все още приоритет предимно на големите предприятия. Като най-вероятна причина би могло да се изведе необходимостта от сериозни капитали, за да бъде създадена и още повече внедрена една нова технология.
Равнището на развитие на информационните и комуникационни технологии в Североизточния район е силно териториално диференцирано. Варна заема второ място на пазара на информационните технологии след София. В останалите общини навлизането на новите информационни технологии както в бизнеса, така и в публичните услуги е силно ограничено.
Като цяло са характерни: крайно недостатъчна иновационна активност на фирмите, ниска иновативна култура на предприемачите, липса на връзки между предприятията и изследователската общност, липса на подкрепа от страна на властите.

1.6 SWOT анализ на Североизточен регион Силни страни | Слаби страни | * Стратегическо транспортно-географско положение на района * Изградена транспортна инфраструктура – пътна, ж.п., въздушен транспорт, водни пътища по р.Дунав и Черно море * Съхранена природна среда, богато биоразнообразие * Наличие на плодородни земи в почти всички общини на района * Богати природорекреационни ресурси на крайбрежието * Културни и образователни традиции и институции * Запазени природни територии с възможност за рекреация в чиста естествена среда * Добре развита инженерна инфраструктура * Силно развит туристически сектор - морски туризъм * Тенденция към ръст в индустриалния сектор * Наличие на потенциал за развитие на високотехнологични производства * Силно развито растениевъдство, оползотворени възможности на САПАРД * Наличие на крупни арендатори и производители на селскостопанска продукция * Наличието на голям град с европейско значение – Варна * Относително висок дял на чуждестранните инвестиции | * Непреодоляна периферност на голяма част от общините в района * Вътрешнорегионални различия и небалансираност – източен център и западна периферия * Моноструктурен характер на икономиката в по-голямата част от малките и в част от средно големите общини * Наличие на територии с по-значителни демографски загуби (вкл. и поради външната миграция на населението) * Недостатъчни пресноводни ресурси и малко гори * Замърсяване на околната среда (въздуха, водите, почвите и акваторията) в промишлено-селищната агломерация “Варна-Девня”, * Амортизирана водоснабдителна инфра-структура * Остарели производствени мощности * Раздробено нискоефективно селско стопанство * Недостатъчно развити публично- частни партньорства * Бавно навлизане на икономиката на знанието * Намалява броят на заетите с висше образование, което показва по-трудната им реализация в момента на пазара на труда * Дисбаланс в жизнената среда между града и селото * Значително изоставане по основните параметри на развитието в сравнение с останалите райони на ЕС | Възможности | Заплахи | * Трансгранично сътрудничество с Румъния * Подобряване на инвестиционния климат в България * Ускоряване на процесите на децентрализация. * Разработване и изпълнение на програми, привличащи външни инвеститори * Инвестиции в регионална и местна инфраструктура, осигуряващи достъп до европейските инфраструктурни мрежи * Нарастващ интерес към алтернативните форми на туризъм – културен, екотуризъм, балнеоложки - в национален и международен мащаб * Създаване на пазар на земята * Преодоляване на “периферността” чрез използване на съвременни информационни технологии и иновации * Повишеният интерес към България като член на ЕС при добра реклама и създаване на имидж са добра възможност за привличане на инвестиции * Подготовка на проекти и кандидатстване за финансиране по Структурните фондове | * Макроикономическа и политическа дестабилизация в Европа или на Балканите * Несправяне с конкуренцията в бизнеса в ЕС * Трансгранични замърсявания /по поречието на Дунав и Черно море/ * Агресивна транспортна и пристанищна политика на Румъния /Констанца/ * По-нататъшно задълбочаване на различията в благосъстоянието и развитието между центъра и периферията * Емиграция на млади хора от района * Задълбочаване процеса на ниска грамотност и несъответствие с повишените изисквания на пазара на труда * Непознаване от производителите на стандартите за производство и търговия на ЕС * Хроничен недостиг на финансови средства за доизграждане и поддържане на съществуващата инфраструктура * Съсредоточаване на внимание и инвестиции само в районния град и пренебрегване нуждите на малките общини * Отсъствие на приоритети и непрекъснато “догонване на проблемите”. |

2. Стратегически възгледи относно развитието на Североизточния район на Република България Може би основният определящ фактор за развитието на Североизточния район в следващите години ще бъде максималното и умело използване на процесите на интеграция в Европейския съюз с цел развитие на конкурентноспособна икономика, растеж и заетост, териториално балансирана и привлекателна икономическа и жизнена среда, въвеждане на професионални системи за управление на всички сфери на обществения живот, както и формиране на активно, предприемчиво и добре образовано гражданско общество, имащо ясна визия и осъзнаващо своята мисия за развитието на района. В настоящия реферат отново ще бъдат разгледани петте сфери на развитие, но този път от гледа точка на тяхното бъдещо стратегическо развитие, предвидено от регионалния план на Североизточен район. 2.1 Стратегически възгледи относно икономиката на Североизточен регион
Развитието на динамична икономика, основана на конкурентноспособност и иновации е една от главните стратегически цели на регионалния план за развитие на Североизточен регион. Особено важно е в средносрочен план българската икономика да има структура, създаваща висока добавена стойност, и конкурентноспособност, която позволява значими и стабилни експортни и инвестиционни потоци. Специфичните цели и мерките, предлагани в рамките на тази стратегия, са ориентирани главно към обща подкрепа на бизнеса и, в частност, към развитието на индустриалния сектор като основа за устойчива регионална икономика. Те следва да въздействат върху цялостната среда, така че тя да стане привлекателна за нови инвестиции за разширяване и обновяване на съществуващите и развитие на нови бизнес дейности. Това ще създаде възможност за разкриване на нови работни места и генериране на доходи, повишаващи жизнения стандарт на населението в района.
Свързаните с бизнеса услуги са най-динамичният сектор, който включва високо равнище на разкриване и закриване на предприятия. От тук следва че за осъществяването на икономическите стратегически цели жизненовен ще е напредъкът в обучението на местния бизнес в съвременен мениджмънт и маркетинг, в предоставянето на финансова помощ за маркетинг, предприемачество, създаването на устойчиви марки продукти и успешното им внедряване и позициониране на пазара, както и в подкрепата за внедряване на съвременни системи за контрол на качеството.
Друг важен момент е, че развитието на района се обляга най-вече на аграрния сектор. Оценен от позицията на съвременните критерии и изисквания на ЕС, този сектор съдържа много недостатъци и в същото време, значими неизползвани потенциали. Следователно целите са : преодоляване на недостатъците – ниска добавена стойност, слаба организираност и пазарна инфраструктура, ниска ефективност; и оползотворяване на ресурсите – модерно животновъдство, увеличаване на трайните насаждения, интензивно зеленчукопроизводство, преработващи предприятия.
Третият съществен за икономиката на района фактор, туризмът, също е обект на активно стратегическо планиране. Приоритетът “туризъм” е насочен към териториално и съдържателно обогатяване на досегашното туристическото предлагане в района чрез включване на рекреационни територии и обекти от области и общини от близкия и по-далечния хинтерланд на крайбрежието.

2.2 Стратегически възгледи относно градоустройственото развитие на Североизточен регион
Тук съществената цел е осъществяването на интегрирано градско развитие, подобряване на градската среда и стимулиране на малките градове в селските райони. В рамките й ще се реализират мерки за осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на качествена селищна и градска среда, гарантираща благоприятно социално-икономическо и екологическо развитие и достоен жизнен стандарт. Това е свързано с устойчивото развитие на градските центрове като полюсни ядра за разпространение на развитието.
Действията включват изграждане на нови технологични предприятия и привличане на инвестиции, чийто ефект ще се изразява и в разкриване на нови работни места и осигуряване на по-висока трудова заетост. Интегрираното градско развитие обаче може да се постигне като действията в подкрепа на икономиката се съчетаят с адекватни действия, отнесени към социалната сфера, техническата инфраструктура, околната среда и благоустройството.
Според плана за развитие целесъобразно е дейностите да се насочат към:
• Преструктуриране, рехабилитация и технологично обновяване на стари производствени зони в градовете в районите за растеж и в районите в индустриален упадък.
• Саниране и обновяване на панелни жилищни комплекси в градовете и на други непривлекателни и деградирали градски зони. Застъпени са действия за саниране и рехабилитация на панелни жилищни комплекси и на други непривлекателни и деградирали градски зони, населени предимно от социално слаби и етнически групи..
• Подобряване състоянието на физическата среда в населените места чрез доизграждане на техническата инфраструктура и чрез подходящи благоустройствени действия, ориентирани към всички населени места.
• Осигуряване на актуална планова и кадастрална основа за развитието на населените места и селищните образувания. Мярката включва дейности по изготвянето на кадастралната карта в землищата на населените места и на специализирана кадастрална карта за териториите с най-неотложни потребности от устройствено планиране – градовете и селищните образувания.

2.3 Стратегически възгледи относно социалното развитие на Североизточен регион
Основната цел тук е мобилизиране и повишаване качеството на човешкия потенциал и достигане на европейски стандарти на заетост и жизнена среда. Необходимостта и важността на инвестициите в човешки капитал е призната цел на Лисабонската стратегия на ЕС. Подобни мерки досега са намерили изключително слаба реализация в страната и в Североизточния район за планиране и дори по-скоро липсват.
От тук следва, че е необходимо адаптиране на съществуващата и създаване на нова образователно-квалификационна инфраструктура с многоцелево предназначение, отговаряща на европейските стандарти за обучение. Сред мерките за това са повишаването на качеството на всички степени на образователната система и осигуряване на достъп до образование и развитието на мрежи за професионално обучение и насърчаване на ученето през целия живот.
Повишаването на качеството на живот на населението е заложено да се осъществи чрез инвестиции в здравоопазването т.е подобряване на здравните услуги и достъпа до тях, като приоритет по тази мярка следва да получи подобряването на качеството и достъпа до здравни услуги на населението в селските райони; и чрез инвестиции в социални дейности и доразвиване на културния потенциал на Североизточен район със създаването на условия и насърчаването на предприемачеството в сферата на културата и популяризирането на постиженията в сферата на художественото творчество в регионален, национален и международен мащаб.
Също застъпен е и спортът – планира се подобряването на условията за спорт и отдих на населението чрез изграждане, ремонт и рехабилитация на съществуващи спортни обекти, както и развитието на младежки дейности с приоритет в изостаналите райони за целенасочено въздействие за приобщаване на младежите.
Последният важен проблем от тази сфера е развитието на социалните услуги и интеграцията на уязвимите групи от населението. Неговото решаване се изразява в изграждането на социални жилища за социално слаби семейства; модернизация на средата и условията в социалните заведения; изграждане на домове за стари хора; изграждане на центрове за социална интеграция.

2.4 Стратегически възгледи относно екологическото равновесие на Североизточен регион
Развитието на екологична инфраструктура, състоянието на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси са основата на бъдещото развитие на Североизточния район. Необходими са значителни инвестиции за изграждане на инфраструктура и постигане на качество на живот на населението в пълно съответствие с европейските здравни, екологични и технически стандарти.
Един от начините за постигане на това е подобряването на атмосферния въздух. За него е необходимо разработване, изграждане и ефективно функциониране на стратегии за ограничаване на емисиите; търсене и използване на нови енергийни източници; Озеленяване, подобряване и благоустрояване на свободните терени и др.
Друга важна цел е осигуряването на непрекъснато водоснабдяване на населението с питейна вода с добри качества. Основните проблеми за нормалното водоподаване в района, произтичащи от високия процент загуби в силно амортизираната разпределителна мрежа налагат координирани действия за подобряване на водоснабдяването чрез: оптимизиране на водоснабдителните системи на големите градове (Варна, Шумен, Търговище, Добрич); доизграждане и рехабилитация на водоснабдителните мрежи с цел намаляване загубите от течове и аварии; разработване на технологии за икономично водно потребление, оборотното им използуване, водно спестяващи технологии и др.
Също са предвидени стратегически мерки относно събирането, пречистването и отвеждането на отпадъчните води, и събирането на битови отпадъци, системи и съоръжения за обработването им. Основните дейности тук са ориентирани към: доизграждане и рехабилитация на канализационни мрежи в населените места и изграждане на колектори; реконструкция, разширение и изграждане на нови пречиствателните станции за отпадъчни води; изграждане на пречиствателни станции с биологично стъпало за големите животновъдни комплекси и др. Освен това относно битовите отпадъци се предвижда въвеждането на организирано сметосъбиране, сметоизвозване и специализирани съдове за отпадъци. изграждането на необходимата инфраструктура за обезвреждане на отпадъци и закриването на всички съществуващи депа за отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания.

2.5 Стратегически възгледи относно научно-техническото равнище на Североизточен регион
Научно-технологичното развитие е от първостепенно значение за иновати-вността и конкурентоспособността на страната и на Североизточния регион. Специфичната цел, свързана с него, която е поставена от регионалния план за развитие, е подобряване на услугите от областните и местните административни структури.
Въвеждането на модерни и високотехнологични процедури в дейността на администрацията пряко влияе върху подобряването на системата за предоставяне на услуги за физическите и юридическите лица в съответната територия. Това се свързва и със засилването на публичността и прозрачността в дейността на съответната администрация. Основната мярка за осъществяването на това е осигуряването на подкрепа за изграждането на регионални и местни структури за административни и технически услуги на физическите лица и бизнеса.
Посочената мярка изисква да се осъществи пакет от действия с насоченост към:
• Развитие на концепцията “е-управление” в областите и общините от района;
• Създаване на информационни системи и номенклатура на услугите, предоставяни на гражданите съобразно новите информационни и комуникационни технологии;
• Установяване на професионални стандарти и европейски норми в администрацията за осигуряване на публичен достъп до информация;
• Изграждане на центрове за административни и технически услуги на физически и юридически лица на принципа “ на едно гише” в областите и в по-големите общини от района;
• Изграждане на системи за взаимен достъп до информация с публично-обществен интерес между общините и службите на централната изпълнителна власт в територията на района.

3. Оценка към реферата относно регионалния план за развитие на Североизточен район * Оценка относно удовлетворението на изискванията за съдържание, структура и методика на изработване от страна на регионалния план за развитие на Североизточен район. Планът е разработен професионално и спазва основните правила за разработка на регионални планови документи. Той съдържа трите основни части – аналитична част, SWOT анализ и стратегическа част. Планът спазва концепцията на регионалните планове за развитие като подробни документи, описващи детайлно ситуацията на дадения регион и стратегическите цели и приоритети относно неговото бъдеще. Съгласно указанията за разработка към плана са прикрепени схеми, които визуализират инфраструктурата или предназначението на някои от териториите на района. (например списък на защитените територии в Североизточен район). Все пак в пакета от доументи, който беше проучен присъстваше само таблица със стратегическите цели на община Търговище, което ние (авторите на реферата) смятаме за недостатъчно – за всяка голяма община трябва да има такава таблица. Необходимо е да се отчете, че трите аспекта в структурата на плана са формулирани правилно – аналитичната част е разделена по отрасли и сфери – икономическа, социална, екологическа и т.н, докато стратегическата част е разделена на ясно формулирани стратегически цели и приоритети с приложени и описани към тях мерки за изпълнението им, а пък анализът на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите е изпълнен в съответствие със стандартната методология, според която силните и слабите страни са резултат от влиянието на вътрешни фактори, а възможностите и заплахите на външни фактори. * Оценка относно съдържанието на регионалния план за развитие на Североизточен район. Съдържанието на плана за развитие на района е достатъчно потробно и ясно формулирано, данните в него са взети от достоверни източници като Националния Статистически Институт. Не са налични противоречия между текстове в отделните раздели, отразени са взаимовръзките между отделните сектори (например туризъм и културно-историческо наследство). Може би нещото, за което имаме възражения относно съдържанието на плана е, че въпреки че в аналитичната част е посочено, че нивото на научно-технически иновации в района е много ниско, тяхното увеличаване и разпространяване не е достатъчно застъпено в стратегическите цели и приоритети на плана, въпреки че това би спомогнало много за развитието на икономиката и бизнеса в региона.