Did The Earth Move For You?

Eleven-year-old Angela was stricken by a disease that invalidates the body and nervous system.She was unable to walk and her movement was restricted in other ways as well. The doctors did not hold out much hope of her ever recovering from this illness. They predicted she'd spend the rest of her life in a wheelchair. They said that few people were able to come back to normal after contracting this disease. But the little girl was undaunted. There, lying in her hospital bed, she would promise to anyone who'd listen that she will definitely walk again someday.

She was transferred to a specialized rehabilitation hospital in the San Francisco Bay Area. Whatever therapies could be applied to her case were used. The therapists were charmed by her undefeatable spirit. They taught her about imaging - about seeing herself walking. If it would do nothing else, it would at least give her hope and something positive to do in the long waking hours in her bed. Angela strained all her physical powers for different therapies and procedures with water massage, and exercise classes. But she worked just as hard lying there faithfully doing her imaging, visualizing herself moving, moving, moving!

One day, as she was straining with all of her might to imagine her legs moving again, it seemed a miracle happened: the bed moved! It began to move around the room! She screamed out, "Look what I'm doing! Look! Look! I can do it! I moved, I moved!"

Of course, at this very moment everyone else in the hospital was screaming, too, and running for cover. People were screaming, equipment was falling and glass was breaking. You see, it was the recent San Francisco earthquake. But don't tell that to Angela. She's convinced that she did it. And now only a few years later, she's back in school. On her own two legs. No crutches, no wheelchair. You see, anyone who can shake the earth between San Francisco and Oakland can conquer a little disease, can't they?

(from Chicken Soup for the Soul TM, 1993)
Заради теб ли се разлюля Земята?
Единадесетгодишната Анджела била поразена от болест, която обезсилва тялото и нервната система.
Не можела да ходи, а и останалите й движения били ограничени. Лекарите не хранели особени надежди за нейното възстановяване.
Прогнозата им била, че тя ще прекара останалата част от живота си в инвалидна количка.
Обяснили й, че малцина са успели да се върнат към нормален живот след тази болест.
Но малкото момиченце било неустрашимо. Докато лежала там, на болничното легло, Анджела тържествено обещавала пред всеки, който желаел да я изслуша, че някой ден отново ще ходи.
Преместили я в специална болница за рехабилитации близо до залива на Сан Фанциско.
Използвали всички възможни лечения. Терапевтите били очаровани от непобедимия и дух.
Те я научили как да си представя — да си представя, че ходи. Ако не можело да се постигне нищо друго, това поне й давало надежда и нещо конкретно, с което да се занимава през дългите часове, които прекарвала будна в леглото. При различните терапии Анджела напрягала всичките си физически сили: и в процедурите, придружени с воден масаж, и в часовете за упражнения. Докато лежала, тя се концентрирала и използвала въображението си, за да си представя, че непрестанно се движи, движи, движи!
Един ден, докато се напрягала с всички сили да си представи, че краката й отново се движат, сякаш станало чудо — леглото помръднало! То започнало да се движи из стаята! Тя извикала:
— Вижте какво направих! Вижте! Вижте! Успях! Помръднах! Аз се движа!
В този момент, разбира се, всички останали в болницата също викали и тичали да се спасяват.
Хората пищели, оборудването падало, чупели се стъкла — земетресение люлеело Сан франциско.
Но не казвайте това на Анджела. Тя е убедена, че е успяла. И сега, само няколко години по-късно, тя отново е на училище. Ходи със собствените си крака. Без патерици, без инвалидна количка.
Нали разбирате, всеки, който може да накара земята между Сан франциско и Оукланд да се разлюлее, може да се справи с някаква си незначителна болест, нали?

Единадесетгодишната Анжела била поразена от болест, която обезсилва тялото и нервната система. Не можела да ходи, а и останалите и движения били ограничени. Лекарите не хранели особени надежди за нейното възстановяване. Прогнозата им била, че тя ще прекара останалата част от живота си в инвалидна количка. Обяснили и, че малцина са успели да се върнат към нормален живот след тази болест. Но малкото момиченце било неустрашимо. Докато лежала там, на болничното легло, Анжела тържествено обещавала пред всеки, който желаел да я изслуша, че някой ден отново ще ходи.
Преместили я в специална болница за рехабилитации близо до залива на Сан Франциско. Използвали всички възможни лечения. Терапевтите били очаровани от непобедимия и дух. Те я научили как да си представя - да си представя, че ходи. Ако не можело да се постигне нищо друго, това поне и давало надежда и нещо конкретно, с което да се занимава през дългите часове, които прекарвала будна в леглото. При различните терапии Анжела напрягала всичките си физически сили: и в процедурите, придружени с воден масаж, и в часовете за упражнения. Докато лежала, тя се концентрирала и използвала въображението си, за да си представя, че непрестанно се движи, движи, движи!
Един ден, докато се напрягала с всички сили да си представи, че краката и отново се движат, сякаш станало чудо - леглото помръднало! То започнало да се движи из стаята! Тя извикала:
- Вижте какво правя! Вижте! Вижте! Успях! Помръднах! Аз се движа!
В този момент, разбира се, всички останали в болницата също викали и тичали да се спасяват. Хората пищели, оборудването падало, чупели се стъкла - земетресение люлеело Сан Франциско. Но не казвайте това на Анжела. Тя е убедена, че е успяла. И сега, самоняколко години по-късно, тя отново е на училище. Ходи със собствените си крака. Без патерици, без инвалидна количка. Нали разбирате, всеки, който може да накара земята между Сан Франциско и Оукланд да се разлюлее, може да се справи с някаква си незначителна болест, нали?

Ханок МакКарти