В нашите усилия за задълбочаване на Националните Социалистически форми на поведение в областта на ритуалите и церемониите, имаме две основни задачи. От една страна, трябва да създадем нови идеи и обичаи, от друга страна е необходимо да се коригират обичаите който хората са добили от така наречената "нова германска общност", което означава да се даде на тези наследени обичаи ново значение, което би се приело от хората (Volksgemeinschaft).

Това става ясно, когато погледнем годишния календар. Първо, има политически празници, които редовно напомнят на хората за политическите постижения на Националното Социалистическо движение по време на битката си за Третия райх, заедно със своите велики идеалистични мотиви. (30 януари, 1 май, 9 ноември Теми: битка, работа, жертва).

Тук става въпрос за създаване на нови обичаи за новото политическо световно виждане и неговите идеали, които ще напомнят на следващите поколения за инстинкта, чувството, и духът, които са били признавани като критично важни в борбата ни за съществуване и за усикоряване на сигурността на хората. (Няколко примера: смелост, храброст, утвърждаване на живот, и чувство за дълг).

Тези нови обичаи се създават директно от идеи, опит и традиции на самата партия. Човек трябва да приеме риска, че понякога могат да се допуснат грешки в решенията при създаването на тези обичаи. Това се отнася за създаването на всяко ново нещо. Предимството е, че силния дух може да развие свои собствени форми на изразяване. Също така съществуват и тези празници, които хората празнуват от дълго време, и които все още имат обществена стойност, но вече нямат значението в народното съзнание, което са имали преди (слънцестоене, Коледа и др.).

Значението на празници и ритуали - от политическа гледна точка - се намира в духовно или емоционално задълбочаването на опита на общността. По този начин тези исторически наследени поводи за празници и ритуали, са точно толлкова влияние върху образованието и политиката, колкото и новосъздадените. Ако се опитаме да направим наследените обичаи политически полезни, трябва да ни бъде ясно, че това е възможно само ако им дадем принципно ново съдържание. Дори и ако някои религиозни фанатици възразяват, това не трябва да ни спира, защото това задълбочава чувството за принадлежност към общността на хората. Очевидно е, че това не се прави по религиозни причини, но по-скоро, защото само по този начин е възможно да се свържат, наследени религиозни фрагментаций.

Поради тази причина е необходимо да се даде на наследените обичаи смисъл, който достига до всеки член на общността по един и същ начин (това е политическо значение, което достига до хората като цяло).

"Коледа" е пример, както ще видим.

Когато провеждаме такава празници или церемония, ние искаме - както във всичко останало - да мобилизираме духовно или емоционално силните страни на общността на Националния Социализам. Например, "Коледа е наследствен празник за теоретичния мир за цялото човечество. Няма национална или социална необходимост да це вярва в това. Въпреки това, можем да го представим като празник на вътрешния национален мир, което е в действителност, без съмнение, това което всеки Германец, член на Националната Социалистическа народна общност иска. Ако направим благословиите на този мир видими, заедно с неговите основи и изисквания, "Коледа" несъмнено може да бъде висока точка в хода на политическата година. Спрямо потребителския и широко разпространения възглед, коледните празници могат оправдано да се приеме като фестивал на нацията.

От тази гледна точка, тя се вписва ясно в арена на политически и световен мироглед.