Живеем във времена, в които информационните технологии променят всичко. От начина ни на живот до думите, които употребяваме в ежедневието си.

Технологиите внасят все повече и повече чуждици в българския език. Новото издание на "Официален правописен речник на българския език" близо 20 000 са новите думи, навлезли в последните години. Същото важи и за останалите около 6000 езика.Предполага се че около 2000 от тях ще изчезнат в идните години. Други ще се практикуват в семейни или регионални нива, но не и повече от това.

Още в древността народите си влияят и взаимодействат. Чрез преселвания, миграции, войни племена и народи са се кръстосвали, за да установят дружески, политически, икономически и военни връзки помежду си. Това неминуемо е водело до смесване на цивилизации, религии, култури и езици. По-силно или по-слабо изразени следи от взаимно влияние на различни племенни и народностни езици могат да се открият и в епохата на индоевропейската общност и по-късно в праславянската. Познаваме такива исторически влияния между народите и в развитието на европейската цивилизация, които се отразяват и на техните езици.

Навлизането на чужди думи в един език може да става при различни условия. При културно и стопанско общуване между отделните народи, без да има териториално смесване на езиците. В такъв случай заемането на думи става по книжовен път и чрез лица, които са научили чуждия език в съответната страна. Заемките проникват най-напред в средата на висшата част от обществото, а след това се разпространяват в по-широки части. Подражанието поради слабото познаване на родния език в този случай разпространява излишни чуждици. Чуждият език се навлиза в по-широки среди. Неговото влияние е по-голямо, особено в народната реч. В книжовния език обикновено влизат или остават само малка част от чуждите думи. Някои хора изразяват недоволство от нарастващата употреба на чужди думи, особено английски и дори съществуват страхове, че българският език ще се изчезне от множеството английски думи и изрази. През вековете българският език е устоял на влиянието на думи и термини от гръцки и латински – езиците на познанието, както и на навлизането на френски думи през 18-ти и 19-ти век. Противодействие срещу изчезването на обичаните от нас български думи е наистина да ги използваме – често и съзнателно. Главното ни притеснение не трябва да е нарастващото английско влияние върху езика, а пълното му изчезване от някои основни области на личния ни живот. Статутът на езика зависи не само от броя на неговите носители, създадените книги и филми и телевизионните канали, но и от присъствието на езика в дигиталното информационно пространство и софтуерните приложения. В това отношение българският език се намира сравнително добре.Обаче както е естествено да проникват чужди елементи в един език, така е естествено и да се води борба срещу тези чуждите елементи, когато те по своя характер са ненужни, с голямото си количество пречат на правилното развитие на езика, нараняват националното достойнство на народа Затова въпросът за запазване на езика от чужди елементи е важен обществен въпрос, който изисква усилия от страна на всички среди. Под задръстване на езика в този случай се разбира по-широко изместване на домашни думи с чужди, а когато чуждото влияние се разпространява по книжовен път и се отдалечава книжовния език от масите, поради което той не може да изпълнява добре функцията си на общонародно средство за общуване. След персоналните компютри, миниатюризацията на техниката, мултимедията, мобилните устройства и паралелната обработка на информация, идва епохата на технологии, които разбират не само букви или звукове, но и цели словосъчетания и изречения.Устройствата ще могат сами да търсят най-важните новини и информация само чрез гласови команди. С времето езиците по света постоянно навлизат нови думи, словосъчетания и чуждици, някои от който го променят тотално. Това се разбира още в заглавието:“Времето променя всичко; няма причина езикът да избегне този всеобщ закон.”