СТРУКТУРА, ДИАГНОСТИКА И КОНСУЛТИРАНЕ НА ЕКИПА

Настоящата разработка представя авторска методика за диагностика на екипа.
Първоначално е дефинирана категорията "екип", ограничена е от малките групи, колективите, учебните и тренинг групите. Доколкото екипът е сложен, интегративен феномен, в работата е реализиран комплексен подход, при описание на неговата структура. На тази база е разработен въпросник. Приведени са данни за неговата валидност, надеждност и норми. Накрая са дадени указания за използване на резултатите от теста в организационното консултиране и управлението на екипите.
Винаги, когато целите надхвърлят индивидуалните възможности на хората, е важно високоефективното взаимодействие между членовете на общностите, организирали се за постигането им, а категорията за означаване на това взаимодействие е "екипът". Затова диагностиката, изграждането и управлението на подобен род човешки групи е важна задача пред организационното консултиране.
Всеки опит да се дефинира категорията "екип" ни изправя пред редица сходни понятия, с които малко или много си прилича - малка група, колектив, учебни групи, групи за социално психологичен тренинг и пр.
Специфичното за екипа, което го отличава от малката група, е това, че връзките между членовете при него са опосредствани от съвместната дейност, в смисъл, че стойността на отделната личност за другите зависи от отношението й и приноса й към общата работа, която всички заедно изпълняват. Докато в малката група междуличностните отношения се основават на атрактивността и емоционалната близост между индивидите. Същевременно по численост екипът е тъждествен с малките групи -от 3 до към 40 човека, всеки от които контактува непосредствено с всички останали.
От "колектива" екипът се различава по ниската степен на идеологизация на неговата същност. "Колективът" е социалистическа креатура, която спекулира със саможертвата на личното в името на общественото. Но пък двете формирования си приличат по първостепенното значение на дейността в междуличностните отношения, споделяните ценности, взаимната отговорна зависимост.
От учебните групи или от групите за тренинг отличието е в характера на съвместната дейност. В екипите тя е продуктно ориентирана, в учебните групи и групите за тренинг тя е образователна. В екипите индивидите са силно зависими един от друг и взаимообвързани. В учебните групи дейността е индивидуалистична по своята същност -най-често липсва екипната интеграция, взаимната отговорна зависимост, ценностното ориентационно единство, общите цели.
Най-характерното за екипът, което очертава сърцевината на неговата дефиниция е, че той представлява съвкупност от индивиди, обединени за високоефективно изпълнение на обществено полезна съвместна дейност. Действителната му същност обаче, може да бъде разкрита само като се опише съдържанието на влизащите в неговата структура компоненти - понятия от втори порядък:
В екипа хората се събират за съвместна работа, където върховен императив са изискванията на дейността - върховно разпоредителство на дейността - а не диктатът на властта, силата, приумиците и пр. За тази дейност всеки се нуждае от другия и поради това е налице разпределение на функциите и разделение на труда, при което всеки си знае работата и не се дублира излишно с работата на другите, а собствената интерпретация на ролята се покрива с очакванията на другите. Т. е. налице е ефективна ролева обвързаност.
Екипът е високо организирано формирование където не само цари ред и обвързаност, но всеки индивид се грижи за самоинтеграцията си, т. е. за съчетаване на своя труд с труда на другите. В този контекст членовете са високо инициативни и не чакат разпореждания, а сами предприемат необходимото на базата на високия си професионализъм и отлично познаване на дейността. С ниско квалифициран персонал ефективен екип не може да се сформира.
Тази висока компетентност влече други две характеристики на работата в екип -привличане за участие при взимането на решение на всички членове и равнопоставеност на участниците, а не съперничество, неравенство, търсене на доминиране, подтискане.
За членовете на екипа е характерно високо единство на целите, ценностна и мотивационна ангажираност и на таза база вътрешен локус на контрол и силно чувство за отговорност. Хората са отдадени на постигане на целите и реализиране на резултати, а не на търсене на обосновки и оправдания за несвършената работа.
Както във всяка организация, така и в екипа комуникациите са от първостепенна важност за безпроблемното протичане на организационните процеси. В екипа комуникациите са свободни, съдържателни и високо информативни, вместо увредени, изкривени или провалени.
В технически план екипът е високо ефективен инструмент за постигане на съвместни цели, поради други два съществени фактора. От една страна в него господства атмосфера на позитивно мислене - въпросът е не как нещо не може да стане, а как да се направи така, че то да стане. Вместо отрицание на идеите на другите и инстинктивно критикарство, цари стил на взаимна подкрепа обогатяване. Това се съчетава по един здравословен и ефективен начин с рационалното мислене, изградено върху анализа, задълбочеността и критичността.
Както във всяка група, така и в екипа могат да възникнат противоречия и конфликти. Но тук те се разрешават в интерес на общите цели и съвместната дейността, а не за частната изгода на някого. За това способства и изградената система от правила и норми, чийто субект и изпълнител са всички членове.
В екипът индивидът реализира себе си професионална квалификация, мотивировка и контрол върху личното си пространство. Това създава здравословен климат на доверие и откритост и колективизъм, в смисъл на мислене за другите и взаимопомощ, а не на егоизъм и себичност.
Всичко това представлява един вид екипна култура, която осигурява висока ефективност при постигане на целите, стоящи пред групата.
Хипотезата на настоящото изследване е, че екипът представлява конгломерат от свойства, които, обединени в единно цяло и изменяйки се съгласувано, му придават онази социална стойност, която го превръща в предпочитана и най-ефективна форма на трудова организация.
На базата на горната съдържателна валидизация на категорията "екип" е разработен въпросник с 21 айтъма, който визира следните компоненти (Таблица 1):

Таблица 1: Понятия от втори порядък в категорията "екип "
Компоненти на екипа Компоненти на екипа Компоненти на екипа
1. Организация; 8. Инициативност; 15. Ролева обвързаност;
2. Разделение на 9. Доверие и откритост 16. Самореализация; труда; 10. Равнопоставеност; 17. Разрешаване на
3. Комуникации; 11. Отговорност; конфликти;
4. Самоинтеграция; Вътрешен локус на 18. Норми;
5. Позитивно мислене контрол; 19. Мотивация;
6. Общи цели; 12. Професионализъм; 20. Върховно
7. Привличане за 13. Колективизъм; разпоредителство на участие; 14. Рационализъм; дейността; 21. Ефективност.
В окончателната си редакция въпросникът има следния вид (Таблица 2):
ЕКИП ЛИ Е ВАШАТА ТРУДОВА ГРУПА?
Уважаеми Госпожи и Господа,
Моля, прочетете долните съждения и срещу всяко отбележете с ^ степента, в която то е изпълнено за Вашата трудова група.

Таблица . 2: Въпросник за екипна култура
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕКИПА Напълно В голяма степен На средно равнище В малка степен Никак
1. Групата е добре организирана, вместо да работи безцелно, хаотично и дезорганизирано.
2. Има балансирано разпределение на задачите и отговорностите и ефективно разделение на труда, а не хората да не си знаят работата или да се дублират излишно.
3. Налице са свободни и ефективни комуникации, вместо липса на информация и яснота по въпросите.
4. Всеки има грижата да съгласува и интегрира своя труд с труда на другите, а не да мисли само за своята си работа.
5. Цари позитивно мислене и взаимна подкрепа на идеите на другите, вместо отрицание и отхвърлянето им.
6. Има ясни и приети от всички общи цели, вместо разнопосочни лични цели и разминаващи се виждания за бъдещето на екипа.
7. Търсят се и се включват членовете при решаване на общите проблеми на съвместната дейност, а не се държат настрана при взимането на решения.
8. Всеки в екипа е активен и поема инициативата, вместо да чака заповеди.
9. Цари климат на доверие и откритост, вместо недоверие и притворство.
10. Хората се чувстват равно поставени и освободени, а не подтиснати и притеснени.
11. Всички се чувстват отговорни за резултатите от общата работа, а не да търсят вината за неуспехите у другите.
12. Влиянието и приносът в групата се определят от професионализма и познанията на индивида, а не от статуса и властта му.
13. Цари мислене за другите и взаимопомощ, а не егоизъм и себичност.
14. Господства аналитичното и критичното мислене, а не да се мисли повърхностно и безпринципно.
15. Всеки си знае работата и изпълнява стриктно своята част от общата дейност, а не се разминава и конфронтира с очакванията на другите.
16. Всеки има възможност за пълноценна и ефективна самореализация в съвместната дейност, а не чувството за отблъскваща и похабяваща го натрапена работа.
17. При възникване на проблемни ситуации и конфликти те се решават в интерес на общите цели, съвместната дейността и екипа, а не за частната изгода на някого.
18. Има ясни правила на взаимодействие, поддържани и следвани от всички, а не непредсказуемост и самоуправство.
19. Всички са мотивирани да работят активно, а не да се покриват или прехвърлят работата си на другите.
20. Координацията и изискванията към персонала произтичат закономерно от съвместната дейност, а не от властта и приумиците на ръководството.
21. Доколко считате, че Вашата група има екипна култура и работи като ефективен екип?
Скалата на отговорите се точкува по следния начин: "напълно" - 4; "в голяма степен" - 3; "на средно равнище" - 2; "в малка степен" - 1; "никак" - 0. Изчислява се сумарен тестов бал, чиято минимална стойност е 0, а максималната е 84.
Верификацията на горния въпросник е проведена върху 164 случайно подбрани трудови групи, което осигурява широка амплитуда на качеството "екип".
Статистическата проверка на вътрешната съгласуваност на въпросника дава стойност за а на Кронбах = 0,974. Тази оценка говори за отлично качество на скалата и за нейната вътрешна консистентност, което потвърждава направената хипотеза за единството на изведените компоненти на екипа.
Валидизацията на въпросника посредством самооценката на екипността от изследваните лица дава коефициент на корелазция Pearson = 0,863 при Sig = 0,000 и Kendall’s tau_b = 0,725 при Sig = 0,000.
Факторният анализ също подкрепя направената хипотеза. Стойността Kaiser-Meyer-Olkin, която оценява разпределението на стойностите за адекватно провеждане на факторен анализ е 0,902. Bartlett’s Test има Sig = 0,000, което означава, че разпределението е отлично пригодно за факторен анализ.
Факторната процедура дава един фактора (Таблица 3), който съдържа всички променливи на равнище на тежест > 0,637, обясняващ 66,631 % от вариацията, с факторна тежест 18,831.
Таблица 3: Матрица на факториите компоненти

Компоненти на екипа Фактор
1. Организация; ,692
2. Разделение на труда; ,637
3. Комуникации; ,767
4. Самоинтеграция; ,802
5. Позитивно мислене; ,847
6. Общи цели; ,863
7. Привличане за участие; ,777
8. Инициативност; ,719
9. Доверие и откритост; ,902
10. Равнопоставеност; ,857
11. Отговорност; Вътрешен локус на контрол; ,849
12. Професионализъм; ,818
13. Колективизъм; ,909
14. Рационализъм; ,850
15. Ролева обвързаност; ,854
16. Самореализация; ,812
17. Разрешаване на конфликти; ,811
18. Норми; ,756
19. Мотивация; ,802
20. Върховно разпоредителство на дейността; ,792
21. Ефективност ,863
Полигонът на факториите тежести има вида, показан на Фиг. 1. Съобразно утвърдените статистически критерии се приема такъв брой фактори, колкото имат тежест над единица и колкото са до мястото, където графиката се "чупи", т. е. един фактор.Горните резултати говорят в полза на тезата, че задстоящите причини за изменението на отделните айтъми от теста са сведени до една - и тя се въплъщава от категорията "екипност".
Получените данни дават възможност и за едно предварително нормиране на теста (Таблица 4):
Таблица 4: Статистически характеристики на разпределението

Брой изследвани Валидни 115 лица Липсващи 0
Средна величина 44,82
Стандартно отклонение 19,717 skewness -0,355 kurtosis -0,689
Персентили 0 0 3 6,65 10 15,50 25 30,25 50 49,00 75 58,00 90 69,00 97 78,45 100 84,00
Съгласно приетите статистически стандарти стойностите за Skewness и Kurtosis говорят за висока степен на нормалност на разпределението (Фиг. 2).
Това означава, че можем да приемем за норма средната величина ± едно стандартно отклонение, т. е. 44,82 ± 19,72. На практика това е интервалът между бал 24 и бал 64.
Ако предпочитаме да работим с по-детайлни персентилни скали, то имаме следните интервали (Таблица 5):
Таблица 5: Норми за "екипност "

Персентили Подгрупа Бал
0-3 "Силно изоставащи" 0-6
3-10 "Изоставащи" 7-15
10-25 "Под нормата" 16-30
25-75 "Норма" 31-58
75-90 "Над нормата" 59-69
90-97 "Избързващи" 70-78
97-100 "Силно избързващи" 79-84
За практическата работа по изграждане на екипи следва да се има предвид, че идеалът е бал 84. Освен това всеки айтъм може да бъде разглеждан сам за себе си като обект за оценяване и при диагнозиране на проблеми за консултативна интервенция.
Изводи:
В резултат на проведеното изследване беше демонстриране тезата, че екипът представлява конгломерат от свойства, обединени в единно цяло. Разгърната беше структурата на това цяло, което даде възможно за изработване на диагностичен тест за оценка както на екипа, така и на отделните му съставки. На тази диагностична база могат да бъдат осъществени детайлни консултативни интервенции в зависимост от проблемите и неблагополучията в отделните точки.