Нови медии – възникване, обхват, тенденции през 21 век

Увод Своеобразието на прехода към информационно общество постави масмедиите в центъра на развитие на това общество. С навлизането на интернет, масово се заговори за нови медии, като под нови медии, най- често се разбират такива, свързани с цифровизацията и създаване на нов начин на разпространение. Всъщност, новите технологии променят изцяло медийните форми и самата същност на медиите. Те ги превръщат от пасивно средство на комуникацията в активен и самостоятелен фактор на развитие в обществото. Това предопределя многостранните определения за тях. Вече не е достатъчно да бъдат на­речени „средства за масова информация", „четвърта власт" или „идеологически апа­рат". Всички тези определения са еднознач­ни - те само изразяват различни аспекти от същността им. Медиите действат едно­временно като икономическо предприятие, комуникационен посредник, проводник на ре­клами, културна индустрия и дори средство за манипулация на обществото. Информационната революция обхвана цялата икономика и всички сфери на обществения живот. Впечатляващото съкращаване на разходите за получаване, обработка и предаване на информацията изменя начина за осъществяване на бизнеса. Информационната революция променя характера на конкуренцията, като: изменя структурата на отраслите и установява нови правила на конкуренция; създава конкурентни предимства, предоставяйки на фирмите нови възможности да изпреварят конкурентите по производителност; поражда нови видове бизнес, често непосредствено на основата на вече съществуващи процеси. Информационната революция, разбира се, обхваща и медиите, като в настоящата разработка, в кратък аспект, ще се направи опит да се разгледат някои характеристики на новите медии.

1. Същност на мултимедиата Най- характерно за мултимедииите е, че новите начини за цифрова комуникация съществуват паралелно с традиционните комуникации като същевременно ограничават обичайните форми на общуване чрез четене и писане. Така например, изместването на пишещата машина с нови форми на кореспонденция (електронна поща), от хартията към цифровите медии, както и възникването на Интернет като известен културен феномен и разпространението на електронните книги показват тенденциите за постоянен и неокончателен стремеж към отказ от конвенционалните печатни форми на представяне на информацията. Аудиовизуалните средства са по-динамични и интерактивни отколкото печатните материали, въпреки че те вече се използват в много по-широк спектър извън училище. Мултимедийната грамотност включва широка концепция от образователни императиви, както и разбирането, че цифровите трансформации на четенето и писането излизат далеч извън рамките на технологичната компетентност. Мултимедията може да се разглежда като перспективност за използване на голямо многообразие от грамотностни действия в широк социоколтурен спектър. Чрез общоприети дефиниции на различни медии, които се свързват с различни комуникационни форми, се осъзнават и определят промените в комуникационните технологии. В този смисъл, новата медия се определя, анализира и възприема като конфигурация от четири съставни части: символна система, технология, съдържание и ситуация. Символните системи и технологиите за тяхното представяне са взаимно свързани, защото определят когнитивните изисквания за извличане на информация от една среда и имат отношение към това, какви умения са необходими за тези, които искат да използват медията с успех. Освен това, символните системи и технологиите определят границите за това, до каква степен медията може да бъде в помощ на тези, които не притежават необходимите способности за извличане на полезна информация. Съдържанията и ситуациите, другите две части за определяне на една медия, са социално дефинирани корелати. Теоретичният подход съчетава по този начин когнитивните и социокултурните измерения на мултимедийната грамотност.

2. Същност на електронната книга Видоизмененията в електронната книга спрямо печатната са по отношение на структурата на текста или на книжното тяло. Новата материална форма се реализира чрез технологична среда, която осигурява функционирането на даден текст в електронен формат (файл). Представянето на книга в електронен формат я превръща в електронна книга, т.е. традиционният материален носител се променя. Оттук идва по-широкото разбиране на е-книгата като ‘електронен еквивалент на печатна книга, т.е. текстово произведение в дигитален формат’. Същинската електронна книга обаче е структурирана като мрежа от отделни, но свързани помежду си текстове, която представлява т.нар. хипертекст. Конструиран по този начин, хипертекстът не е статично и обективно единство, а "метод за създаване на мрежи от информации" . Чрез своя избор възприемащият всеки път може да структурира текста по различен начин в зависимост от потребностите си. Четенето от своя страна еволюира в четене със сърфиране. Новост е и възможността за търсене на думи в самия текст, което улеснява читателя да открива информация по дадена тема, автор, определени цитати - според актуалната необходимост за извличане на информация. Електронната книга е технология и това определение обединява всички значения, които се явяват аспекти на разглеждане на тази технология. Като бързо развиваща се технология е-книгите проявяват тенденция да се разклоняват, включвайки други формати като електронни списания, аудио книги и пр. Със сигурност бъдещето на обществените библиотеки е свързано с електронизацията на фондовете, за да станат те компактни, общодостъпни, с перфектни възможности за търсене и да се отстрани проблемът с амортизацията. Сериозно бъдеще има също така публикуването на научна литература в интернет. Това е начинът достиженията на науката незабавно да бъдат използвани от други учени, както и да бъдат на разположение на всеки потребител, интересуващ се от даден въпрос. Множество национални и международни специализирани списания вече се предлагат онлайн срещу абонамент. Около тях се формират научни мрежи със свои форуми, където се обсъждат съществени за общността теми. Така подобни издания играят ролята на центрове, които обединяват учените от цял свят, работещи в една област. Истинското разгръщане на електронната книга е в областта на справочниците, където най-пълно могат да се използват възможностите за откриване на информация по заявка. Популярни са CD-та с такива продукти, но безспорно интернет е идеалното място за подобни издания, защото могат да бъдат непрестанно обновявани. Набират сила и мобилните варианти, които са предназначени за персонални четци: напр. е-книга за спешна помощ, фармакологичен наръчник, всевъзможни справочници, каталози, пътни карти, енциклопедии, ръководства, самоучители и пр.

3. Съвременните онтологии Semantic Web представлява проект, при който се търси възможност към онлайн информацията да бъдат добавени метаданни, улесняващи ориентацията в Web. Става дума за автоматизацията на най-различни взаимодействия. Например каталог за някакви продукти може да се свърже с данни за историята на поръчките на даден потребител, със списък на неговите предпочитания и с календар, а така може да се автоматизира процедурата за доставка на стоки в удобно за клиента време. Идеята на Semantic Web е да даде на потребителите нови мощни методи за манипулиране на ресурсите в мрежата, чрез изграждане на връзки между тях. Технологията вече е в състояние да осигури семантични връзки между релационни бази данни в мрежата. Сега Semantic Web се развива така, че да направи данните по-разбираеми за машините. Предстои много работа по създаване на стандарти на така наречените онтологии – речници, необходими за съпоставянето и свързването на информация от множества бази данни. Онтологиите трябва да бъдат съгласувани с документи и с други Web ресурси, а също да дават възможност за установяване на взаимовръзки между тях. Онтологиите могат да бъдат класифицирани в зависимост от различни класификационни признаци. Някои автори разглеждат онтологиите като ориентирани към понятията (концепциите), а други – към обектите в предметната област. В литературата се говори и за зависимост и независимост на онтологията от конкретна предметна област или задача. С други думи, предлага се класификация, според която онтологиите се разделят на: общи онтологии; онтологии, ориентирани към конкретна област; онтологии, ориентирани към конкретна задача и приложни онтологии. Общите онтологии (онтологиите от най-високо ниво) са предметно независими онтологии, съдържащи top-level категории (концепти) като пространство, време, обект, събитие, действие, количество, мярка и т.н., които са независими от конкретната задача или област. Затова е целесъобразно те да бъдат унифицирани за големи общности от потребители. Пример за такава обща онтология е CYC (Д. Ленат и др.). Едноименният проект CYC на Cycorp е ориентиран към създаването на мултиконтекстна база от знания и специална машина за извод. Основната цел на този огромен проект е построяването на база от знания за всички общи понятия (започвайки с понятия от типа на време, същност и т.н.), която включва семантичната структура на термините, връзките между тях и множество аксиоми. Предполага се, че такава база от знания може да бъде достъпна за разнообразни програмни средства, работещи със знания, и ще играе ролята на база от “начални знания”. Според някои литературни източници в тази онтология вече са представени около 105 категории и 106 аксиоми. За предствяне на знанията в рамките на този проект е разработен специален език, наречен CYCL. Друг пример за обща онтология е онтологията на системата Generalized Upper Model, ориентирана към поддръжка на процесите на обработка на естествен език: английски, немски и италиански. Нивото на абстракция на тази онтология се намира между лексическите и концептуалните знания, което се определя от изискванията за опростяване на интерфейсите с лингвистичните ресурси. Моделът на Generalized Upper Model включва таксономия, организирана под формата на йерархия между категориите (около 250 понятия) и отделна йерархия на връзките. За информационните корпорации, Semantic Web не означава само нови услуги, но и нови средства за интеграция на информационната инфраструктура. Всъщност, трудно е да се предскажат всевъзможните приложения, които би намерила технологията Semantic Web, така както в зората на Web бе трудно да се предвидят мащабите, до които достигна Мрежата. Понастоящем в целия свят се извършват сериозни изследвания, свързани с пространството на информация в средата на Интернет. Един от ключовите аспекти на тези изследвания са алгоритмичните и програмните средства за представяне на онтологични знания и работа с онтологии. Обща цел на практически всички популярни проекти в тази област е разработването на нови подходи към построяването на пространството на знанията и средства за работа с тях, които осигуряват: използване на семантика за управление на процеса на изпълняване (отговаряне) на заявки; възможности за построяване на отговори с добре определена семантика и прост синтаксис, които биха могли да бъдат “разбрани” и обработени от програмни агенти или други програмни средства; възможности за хомогенен достъп до информация, която физически е разпределена и е хетерогенно представена в Интернет; получаване на информация, която не присъства явно сред фактите, намерени в мрежата, но може да бъде изведена от други факти и базови знания.

Обобщение Развитието на информационната и кому­никационна технология (ИКТ) предизвик­ва значителни промени в нашето общество. Извършват се няколко типа промени: на първо място се извършва технологична (р)еволюция с появата на нови продукти и нови услуги, ко­ето води до отраслова конвергенция и поява на нови индустриални ниши и накрая може да се каже, че тези различни промени ще повлияят в голяма степен на състоянието на икономиката и производството и в още по-голяма степен на живота на гражданите, най-вече на отношенията им с администра­цията, или накратко - ще окажат влияние върху функционирането на обществото. Развитието на компютърната технология кара обществото да свикне с постоянно увеличава­щите се мощности за обработка на инфор­мацията и капацитет за съхранение, което доведе до „демократизация" на персонални­те компютри и „свиване размера" на профе­сионалните компютри. Увеличаването на скоростта на предаване на данни по комуникационни мрежи е по-ново явление, свързано с появата на нова преда­вателна среда, включително оптични влак­на, нови предавателни протоколи и мощни компресиращи алгоритми. Увеличаването на капацитетите на съхранение и предаване се допълва от появата на нови високоскорост­ни предавателни протоколи (например АТМ или радиочестотна ISDN) и мощни алгори­тми за компресия на движещи се изображе­ния (например MPEG-2, европейският стан­дарт за дигитална телевизия), което дава възможност за развитие на мултимедиите. Технологичният напредък в съхранението, об­работката и предаването на информация днес дава възможност за дигитализиране на анима­ционни изображения и интегрирането им с данни и звук в една-единствена мултимедийна информационна система. В този смисъл тер­минът „мултимедия" означава комбинация от неподвижни или подвижни изображения, звук и данни в дигитална форма, което улеснява съх­ранението, копирането и предаването, без да се влошава качеството. На практика дума­та „мултимедия" се използва едновременно и за компютри, програми (тяхното съдържание или тяхната физическа среда), мрежи с голям капацитет, и дори за интерактивни услуги, предавани по такива мрежи. Обикновено мул­тимедията се характеризира като „интерак­тивна", когато потреблението на тези нови продукти и услуги позволява по-голямо взаи­модействие с потребителя, отколкото при телевизията например. Технологична промяна от такъв характер води до размножаване на мрежите, което позволява достъп до нови продукти и услуги. Освен вече широко разпространените услуги за достъп, като електронна поща или банки от данни, новите мултимедийни услуги ползват увеличения капацитет на предаване на телекомуникационните мрежи (кабелни теле­визионни мрежи или конвенционални мрежи), за да предлагат на клиента интерактивни мултимедийни услуги чрез телевизор, оборуд­ван с подходящ декодер (set-top box) за полу­чаване на персонализирани (по желание) услуги като видеоматериали или игри, или каталог за телешопинг, или с цел съхраняване на ин­формация в рамките на видеоконферентни услуги. След мултимедийните продукти сега бум изживяват интерактивните мултиме­дийни услуги. В експериментален стадий са мултимедийни услуги от ново поколение. Днес се очаква конвергенция в отрасли, ко­ито досега следваха ясна икономическа и регулативна логика. Така в сферата на елек­трониката и свързаните с нея компютри, телекомуникации и аудио-визуални продукти са създадени големи многонационални систе­ми; нуждата от създаване на съдържание, т.е. привлекателни и разнообразни програ­ми, използвани от тези нови медии, доведе до осъзнаване значението на производство­то на информация и изображения и обяснява новите съюзи между технологичните отра­сли и тези на пресата, издателското дело, видеопродуктите и киното.

Източници:
1. Дерменджиева, Г., Дигитални медии. Годишник на Софийския университет “Св.Кл. Охридски”, С., Факултет по журналистика и масова комуникация, Том 12, 2005
2. Дерменджиева, Г., Интернет − новата масмедиа? В: сб. “Българско медиазнание”. Енциклопедично издание за медианаука и медиапублицистика, Балканмедиа, С., Том II, 1998, с.117-125.
3. Тодоров, П., Цифровизацията - нови медии в нова икономика, Икономически алтернативи, бр 2//2001